Представете си стара изоставена циментова фабрика, пуста местност  с бетоновите си колони и растителността се прокарва бавно, но сигурно, за да изяде изоставения паметник на градежа. Звучи като начало на страшна книга най-малко. Но ако сте талантлив архитект, гледната точка се променя доста.

Когато Рикардо Бофил попаднал на тази фабрика, изоставена през 1973, видял един цял свят от възможности, искал да е работата на живота му. И след цели 45 години конструкцията била напълно трансформирана в невероятен и уникален дом.

Нарича я „ла фабрика” и посещава на нея живота си. Намираща се извън Барселона, тази фабрика е била главна замърсителна машина за околната среда и затворена. Минала е доста промени, когато Бофил и екипът му са се заели с огромната сграда. Тя е като жива и все още се развива и слива с природата този път като неин приятел, а не като враг.

Големи врати, обли в горния край, канят посетителите си, където някога работниците са влизали през безцветния вход. Но сега цилиндрите са празни и оставени на тавана само за красота в обширния хол, който побира не само маса със столове и всички чертожни материали на архитекта, но и маса за пинг понг. Спалната е в японски стил, опростена с огледала и легло в средата. За разлика от библиотеката, това мечтано място за всеки горд притежател на книжни тела, защото покривите са толкова високи.

Растенията не само обгръщат фабриката, но и присъстват в интериора й. Кухнята е на приземения етаж, където Бофил събира семейство и приятели, а навън има пейки и пиано, ако искате да се порадвате на природата.

На покривите са посадени растения, които се спускат по бетона и превръщат скучнатa сграда в място, сякаш взето от приказкитe, от което вече не само няма да се боим, но и ще искаме да посетим.