Една от най-новите тенденции в архитектурата на големите градове са небостъргачите от нов тип, те не само се водят „въглеродно неутрални”, но дори въглеродно намаляващи емисии за градове, които отдавна се давят в своята пренаселеност. Повечето използват вятъра като естествена охлаждаща система. Също така се разчита много на растителността, както около сградата, така и по етажите с цел да чисти въздуха и да не напрягат околната градска среда с размерите си.

Повечето сгради разчитат на соларни панели, но те са вече отживелица, защото модерните небостъргачи разчитат на изкуствения интелект и биометричните дизайни, като последният създаден био-цимент даже абсорбира въглеродния диоксид от атмосферата. Също така разчитат на умно или смарт стъкло, което да променя притока на топлина към 40 000 пъти на ден като отговаря на всички ъгли на слънцето без да претопля или изстудява помещението.

Всъщност на такива сгради е по-правилно да се кажа, че са живи и сами по себе си са екосистеми. Но по този начин прекалено зависими от системите, които поддържат сградите и една повреда може да струва скъпо или да се получи обратния ефект.

Но разковничето в подобни идеи всъщност се държи на естествените процесите и въпреки това едно от предизвикателства се крие в това, че правим сграда, която да ни служи за 100 години, но не знаем как точно ще се промени климатът през следващите 50 и дали тя ще е подходяща, тъй като последните години доказаха колко бързо могат да настъпят климатичните промени.

Другият недостатък в тези високи сгради е самата човешка психология, колкото и да се опитваме да стигнем звездите, то човешкото тяло не е създадено да обитава такива висини и понякога това  причинява сърдечни нарушения, нарушения в хормоните на стреса и социалното поведение. Наистина трябва да помислим върху много аспекти що се отнася до масовото използване на прекалено високи небостъргачи. И въпреки всичко новите решения не само минават всички граници, те рушат границите, за да щадят природата.